Днес е първи юни! :) А аз дори и пристъпваща уверено към 23-тата си годишнина, съм си все още едно дете... В този пост ще напиша какво обичах да правя, когато бях на...7...8...9...10..11...12... годинки!
1. Обожавах детските! Като всяко малко дете! :) Е, вярно, че когато бях малка, рисуваните герои бяха мили, усмихнати и винаги поучаващи. Сега, когато се загледам в продукцията за хлапета, ми иде да повърна... (блах!). С радост и лека тъга си спомням за Костенурките нинджа, Капитан Планета, Ну Погоди, Плодчетата, Мишен Ваян, Мариан Първата, Пиф и Еркюл, Пауър Рейндвърс, Денис Белята (по
kRTL), Делфи и всички готини филмчета, които пускаха в събота и неделя вечер по БНТ... Аааа, да не забравя и "Милион и едно желания" с кака Лара, което всички със затаен дъх очаквахме, а 1 юни с него, добиваше още по-детско-шарени-карамелено-шоколадово-усмихващи се очертания.
2. Игрите! "Да бият, да бият камбаните", "Миженица" (известно и като "Жмичка"), "Бъззз", "Стражари и апаши", "Съкровище", "Кър", "Ластик", "Капитане, капитане, какво е морето", "Майко, може ли..", "Кутия" и всичките останали готини игри, които те карат не само да се забавляваш, но и те карат да се движиш (нещо непонятно за днешните деца), да бъдеш стратег, да се развиваш... Междудругото, аз бях най-бавното и тромаво дете.. :)
3. Рисунките. Обожавах да рисувам! Правех го непрекъснато и то доста добре (не прозвуча много скромно, но в сравнение с "творенията" на сестра ми, си бях чист гений!). Рисувах основно глави и си измислях истории, кръщавах ги, те си говореха.. И до ден
днешен рисувам. Само ако видите колко различни типажи се мъдрят в работния ми тефтер.. хихи..
4. Музиката. Другата ми страст заедно с рисуването. От малка пея (това съм го взела от мама). В детските ми години, разбираемо, слушах сладникав поп а ла "Спайс Гърлс". Винаги съм си правела групи - дали със съученички, дали с приятелки от махалата. Непрекъснато си пеех и танцувах, а години по-късно, започнах да го правя и на сцена, както и да измислям сама текстове, които четейки сега са мега тъпи и.. детски.. :)
5. Театър. Аз бях май-малкият член на неофициалната театрална трупа в Гоце... Беше супер готино да си заобиколен от батковци и каки, които не само ти се радват, но не те пренебрегват, защото си "бебето" (както впрочем правеха какичките в махалата.. :( ). Играла съм какво ли не от 1 клас та чак до 11... В 12 вече бях "тежка" и писах сценарии... зЪцц.. Иначе най-голямата ми роля е на Малкия Принц, когато за второкласник научих 40 страници реплики!!!
6. Дрехите. Обожавах да съм в анцуг и с маратонки, но понякога бях и елегантна 5-6 класничка със сакенца и лачени обувки. Иначе се кефех да нося и плетените от баба блузони. Бяха хем много красиви, хем уникални, хем топлеха през зимата!!! :)
7. Мечтите. Ехх, мечтаех много като всяко дете. Даже прекалено. Първо бях сигурна, че един ден ще пея в световно известна гърл-банда и ще грабя всичките MTV awards. Даже си рисувах тоалетите, с които ще се появявам на тези важни събития. После исках да съм актриса. Пак бях сигурна, че ще покоря Холивуд. И колкото и всички около мен да се опитваха леко да поспушат балонните ми мечти.. тЦ.. аз си вярвах безрезервно! Между пеенето и театъра, исках да съм детектив. Даже се разхождах в къщи с уоки-токи, пистолет на капси и тефтер с важни (?!) записки!
8. Писането. Дамм.. и пишехх..На 8 - басни и приказки с илюстрации. После разкази. В шести клас започнах първия си мини-роман, а в 7-ми - биографията на групата ми (хахаха). Пробвах и комикс - не ме изкефи!
Сега съм.. пораснало дете, последна година ПР в НБУ, с близо 2 години стаж, без чак толкова смели мечти. Но все така рисувам, все така пея.. (само че сама, защото съм станала далеч по-несигурна, срамежлива или страхлива, ако щете)... Все така обичам шоколад и чипс, видеоигри и да се сърдя и тръшкам като първолак!!!
И отново - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДЕЦА! :)
